автор: kauboec

В този разказ ще стане въпрос за неволите, които ми донесе засадената пред блока ми липа. По-паметливите, а навярно и по-патриотично настроените от вас ще кажат "чакай, недей да посягаш на липите, забрави ли-"малка спретната къщурка с две липи отпред"". Така е, ще отвърна аз, ала моите асоциации за китен дом изключват всякакви придатъци на липоплодни дръвчета. И ще се обоснова.

Историята е инспирирана от реален случай, затова се чете със свалена шапка и ръце извън джобовете.

Ето сега затварям очи и мислено се понасям над лудницата, над огромния й двор и търсещия ми дух тихо се насочва към спомените си някъде около дома ми.
Израснал съм в стандартен двустаен панелен апартамент -хол, кухня, баня, коридорчета разни, дрешник, спалня и тераса. Нормално е когато човек казва тераса да си представи и някаква гледка-паркчета, улички, паркинги евентуално, насрещни мръсни блокове, кафененца и прочия битовизми, но не. Пред моята тераса или направо вътре в нея се кипреше в клонаци липа. Не знам дали ви е изтънко позната тази дървесна култура и затова ще си позволя да ви я обрисувам. Това е дърво с характер - расте където и както си иска. Може и на километри да няма друго дърво, от което да се разнесат цветчета, но то ще се пръкне точно там, пред вашата тераса. Расте по най-безумен начин. Днес го гледаш 1,20 м, утре 2,20 м, в другиден пак е 1,20 м, след една седмица засъхва (някой е намерил сгодно място да си ливне контрабандната нафта), след месец започва да цъфти, а накрая - да се разлиства. Въобще и не следи биологичната последователност на сезоните. Не го разбирам. Все едно, че расте напук на нервите ми. А това дърво пред блока ми е пример за апогей именно на тоя сорт - огромно, стигнало е вече седмия етаж, с листа по-големи от педята ми, разперило се е безгрижно и не пропуска и лъч светлина към жилището ми. В нас е вечна тъмнина, мрак като в рог. Аз съм студент човек, това предполага сериозно четене или сериозна симулация за четене. Без значение, и в двата случая диоптрите на очилата растат и се питам защо за тая работа да ми помага онова дърво отвън. Ако не се вземеха мерки скоро ще трябваше да си търся книги на брайлова азбука. Дотолкова съм отвикнал от слънцето, че когато излизам от нас първите пет минути си закривам очите, все едно, че идвам от преизподнята. Остави това, ами през лятото насекоми, гризачи, разни пълзящи твари - всичко това минава транзит през апартамента ми и то отново заради липата (сигурно вече си представихте онази сцена от "Индиана Джоунс и храма на обречените"). Човек заспива с пеперуди и щурци по тавана и се събужда с мишки и мравки по краката. Да споменавам ли, че веднъж намерих котка на терасата. Паднала от някой прозорец право в липата и от там на моята тераса. "Късмет ми е. Не мога да ти я върна" - казах на съседа, който си я искаше обратно.
Моите съседи от първия етаж взеха радикални мерки -подрязаха й клоните със стълба на височината на втория етаж. И тя избуя точно на моето ниво - третия етаж. Изпълни с клони цялата тераса и беше готова и спалнята да превземе обаче офъках каквото можах. Фъкането така ми се услади, че когато свършиха клоните около терасата подрязах домашния трилистник и фикуса. Стигнах и по-далеч - реших да отсека липата до корен. Мъдро решение, поздравих се и се разходих из етажите да попитам кой е против, сиреч кой трябва да пребия отпървом, та после да сека. Поздравиха ме и съседите (оттърваха боя!). Обаче, рекоха ми, първо ще трябва разрешение от общината. Отивам в общината и казвам " Ще сека липата!". "Как така ще сечете, къде липа, каква липа?" - отвръщат. "Как - със секира, въжета и приятели, къде - пред блока ми, каква -мъжка липа, с антихуманен профил, към четиринайсет метра висока. Толкова мъка ми е причинила, че все едно Моканина гледате пред себе си."
"Тъй ли, хубаво, пиши молба и чакай".
Писах и чаках. Минаха два месеца, дойдоха хора от общината и отрязаха черешата, която растеше на обратната страна на блока.
Не странни хора, ами чудаци. Но не ги виня. Виня държавата и си казах вътрешно " Седем дена подред вали, това може ли да е държава!".
Отивам пак в общината и им казвам "липата не черешата, грамотни ли сте". "Грешка някаква е станала, пишете нова молба" - и някак невинно ми подават бял лист. Стискам зъби, чупя си кариесите и пиша нова молба.
Минават два месеца, нищо, и аз пак съм в общината. Там ми казват, че еколожката не позволявала, щяло да стане голосек пред блока. Добре, тук си имате някакъв проблем с логиката, пиша за липа, режете череши, после голосеци, кажете каква е глобата да си я отсека хубавичко.
10 000 лева - до нас се смях като ми го казаха. И сега, в лудницата, пак ме напушва смях - за една липа ми дадоха социална пенсия за душевно болен.

Не, аз наистина ще избягам от тук и ще ида да я отрежа тая липа, пък ако ще и втора пенсия да ми дадат.