автор: Rhiannon

Откакто те няма
съм ритъм без скокове,
призрачно тяло, Диоген със фенера -
избледнявам със времето,
дебна зад ъглите,
бродя из кофите,
пия остатъци бира от вчера.
Откакто те няма
съм смачкан билет
за пропуснат театър
и отминал концерт,
път без посока съм,
капки от мляко,
които попиват в полета от лед.
Откакто те няма
отварям пространството
на чужди сърца и нахлува студът
от празни понятия
и думи без смисъл,
отвявам конфетите
от раменете на топлия сън.
Откакто те няма
мечтая единствено
да почна отново живота начисто -
да стана ръката
на младо момиче
с изрязани нокти
и тичащи пръсти.
Откакто те няма
Измислям си истини…