автор: tot_amon

I

Настръхнали вият кучета, вирят опашки.
Петлите кротуват в тъмното - денят ги плаши.
А месецът свети - пълен е толкова нощи.
Петлите се свиват. Мъчат ги спомени лоши.

Спотайва се дявол. Някъде в тъмното светят
очите на сова - тъмни от болка и клетва.

Щурците ще скъсат струните - кой ли ги слуша.
Настръхнали вият в тъмното кучета. Суша!

II

Рано падна лани снегът хлебороден - божия воля.
Рано лудо вино наточихме - за добро ли, за зло ли...

Рано благи нощи усетихме, скрити в топлите черги.
Бързо, много бързо удавихме с вино мислите черни

в тежък сън, безпаметен - виното има тежки закони.
Колко пъти казваха старите:"Плаче нощем иконата.

Страшни дни предсказва, поличба е. Лош ще стане живота!"
Кой да хване вяра тогава - само не идвало злото.

III

На кой да се молим още и как да се кръстим,
щом вече не можем, Ладо, да слезем от кръста

поне за последен път да помолим за прошка
с изгризани пръсти, Ладо, с изсъхнали кости,

в молитвен курбан да сторим сълзите си грешни.
Жените ще носят, Ладо, в косите си чесън.

Прати пеперуда, с полета неин да срещнем
живота на капки, бликащ от твоята вечност.