автор: thebigplucky

Привечер. Време за настроения.
Постоянно ме превземат.
Празнични. Делнични.
Като плевели. Безполезни.
Пречат ми.
Не мога да стоя дълго съсредоточен.
Понякога се чувствам смешен.
Понякога ми се плаче. За нещо неопределено.
Понякога вървя с километри пеш
преди да подредя нещата в себе си.
Хаосът на копнежите.
Спомените за теб.
Проблемите трупащи се ежедневно.
Как намират време
някои да скучаят отегчени?!
А аз мечтая да се преродя в котка.
Да съм обречен да имам девет живота.
И деветте ще си ги изживея
все в този свят неподреден.
И все по този начин - грешния.
Кафе сутрин. За съвземане.
Едно малко привечер - за нервите.
И още едно - за душата в мен.
Привечер ме затрупват настроения.
Цигара - да имам нещо в ръцете си.
Бележника - все нещо драскам в него.
Неопределено. В трето лице.
Обикновено в минало свършено време.
Зависи от настроението.
За поезия трябва настроение. И време.
Дори само да я четеш.