автор: nevidima

Ще си поръчам надгробна плоча:
"Тя беше глупава, но витална".
Ех, де да можех да се надскоча!
Да бях надута и гениална!

И де да можех да не римувам!
Те, гениите, си пишат в бяло.
Те медитират, а аз сънувам.
Те съвършени са, аз съм цяла.

Да можех да си отворя чакрите!
Да виждах отвъд чертата...
Уви! Надеждата беше кратка.
И пак съм ниска като тревата.