автор: Opium

на Силвия

О, Повелителю на детството
и сърцето ми,
сиамски близнако,
нямаш вече цветен железобетонен гръбнак,
натрошиха го,
разпродадоха го,
изкълваха го сивите гълъби,
присадиха ти стъклени куполи
с ескалатори
в небесата,
гримираха те
да заблуждаваш туристите,
че седиш в скута на Господ,
но мен не можеш да заблудиш, кръстнико,
покровителю
на шизофрениците -
твърде много сме близки
с лъснатите фасади
и прогнилите стълбища...
Мой беден Берлин
на чуждите погледи,
рахитично сираче,
гипсирано в скелета
и стомана,
приятелю,
аз все още съм у дома
под липите ти.