автор: nomoreideas

По това време вече бях започнал да губя съзнание. Сменях маниите си като лекарства, които не действат.Работата не вървеше, а лудостта все повече си пробиваше път.
Пиех по-малко, но се напивах повече. Стараех се да не правя гафове, да мисля позитивно, да не бъда егоист и с всеки опит разбирах, колко извън моята природа е всичко това. Есента зае мястото си, като отряза няколко часа от деня и ги обагри в сумрак. Имах чувството, че ослепявам прогресивно, нервите ми бяха опънати, а реалността бавно се изнизваше. Нямах особено доверие на сетивата си.
Прибирах се след поредния уморителен работен ден. Вървях по павираната улица и имах усещането, че решавам кръстословица с ходилата си. Имена на писатели,художници,музиканти,поети,на книги, филми, песни, пиеси, се сменяха в главата ми. Думите се пресичаха на всяко кръстовище и постепенно отговорите започнаха да стават по-ясни.Забързах крачка. Да.....ето...Маркес..тук...пресича се с Булгаков...Б...Борхес...Бъртън Финк...Доктор Живаго...Престъпление и наказание...Буковски...
Уверено кръстосвах думите, като само понякога се забавях, за да дам възможност на поредната кола да ме подмине...Джойс, Бъроуз..Ново кино "Парадизо"...Вутимски...Пикасо....хиляди имена...огромен град...безброй улици....
Спрях и се огледах. Нямах представа къде се намирах и колко съм вървял......
Ограждаше ме пустиня. Безброй песъчинки от думи и цифри, а на върха на една от дюните, в дясно от мен, имаше дърво, гнило, старо дърво, а цялата му корона бе гнездо и геополитическия човек на Дали, щеше да се роди вътре...край
Разбрах,че линията е прекъсната, няма връщане. Лудостта надделя.
Седнах. Извадих от чантата си молив и тетрадка и започнах да пиша.....