автор: nomoreideas

По лунен е денят
в отробата
на неизбежната
ни липса
глада ни огън е
смеха ни плач
и само прах
от времето остава
и дишам те
влечуго
чувам стъпките ти
точно зад гърба си
преструвам се
че се познавам
и обърна ли се
знам
ще ме погълнеш
ще виждаш
през трупа ми
и ще използваш
пясъка
да ме снесеш отново
а морето
предполага
наличието на брегове
и доказателство
са океаните
в шепите
на знаещия
докато
децата в междуредието
все още плачат
не намерени...