автор: angar

Когато ми каза:

"- Върви си, всичко е свършено!",
земята изчезна под краката ми.
Но аз запазих спокойствие.

Като вода в тръба
се блъскаше във витрините
потокът от хора.
С някои се разминавахме,
с други бяхме в една посока.
Някой нещо ме питаше,
друг ме нахока.
Беше ужасно тягостно!

На най-оживеното място,
някой отряза главата ми
и я отнесе със себе си.

От отчаяние
не обърнах внимание,
и продължих по пътя.

Човекът постави главата пред себе си.
Нещо говори.
Ала очите гледаха с поглед разсеян,
и някак нагоре.

Той се ядоса.
Напляска я.
И това не помогна.

Тогава той я остави на мира.

Колко време измина?

Една високосна година!

Всемогъщото време
прогони вцепенението.

Главата настръхна цялата:
къде е тялото?!

Навярно,
вярно на първата заповед,
то е вървяло на изток,
където
в морето
се е удавило!

Бавно, като разсъмване,
в главата се върна разсъдъкът.

За съжаление,
било е само припадък!