автор: bon_bon

Когато си отчаян и животът те обрича,
когато всичко забравяш и мислиш за смърт
един човек те живва - нали тебе обича,
на душата ти ранима във мрака осветява път.

И обичта във жарко зарево изгрява
и надежда ражда в твоята душа.
Мракът изтънява, ето светлината бяла.
Във живота има светла красота.

Слънчево писмо изписано с очи -
щрих от нежна омая в сърцето ти
с обич чертае. И нека в теб звучи
вярна мелодия - която ти пожелаеш.

Поклон ще направиш на тези думи святи
по божествен път те идват - всеотдайни.
Някъде на Космоса в загадъчните необяти
има такива обичи - дълбоки, трайни.

Във душата ти ранима камертон оставям,
за тон на мелодия - вярна, значима,
ако трябва на място до теб ще застана
и на слънцето песен ще запеем - жива.


р.s. посветено