Добър вечер!
Аз се казвам сянка.
Добър вечер!
Може ли да седна?
Не? Добре, ще постоя.
Май ми свърши времето.
Нали така се казва?
Сянката, нали я знаеш,
няма си сърце, душа.
Сянката не може и да вижда,
просто си е сянка, ей така.
Но преди да стана сянка
имах и сърце, душа
даже виждах и се взирах.
Сега какво ли?
Ами нищо, ще си бъда сянка.
И ще се разтварям всяка вечер.
Без да търся място да поседна.