Заплетени щурци и свиреха в косите,
а слънцето - изгаряше очите
със сини кръгове от дълго взиране.
Полетата и вятъра - пък бяха късчета,
от пъзела на мамеща вселена.
Със полета на птиците измерваше се времето.
А въздуха бодеше с мириса на хиляди треви,
а щастието - с целостта си.