автор: henryoliver

Мъгливо утро.
Сънен град.
Студените реклами
се кикотят.
Пред павилиона
денонощен спи,
пияният клошар
с брадата.
Мъгливо утро,
сънен град...
Със раниците
тръгваме към гара.
- Къде отиваме?А, Ханк?
- Ще видиш, мила - отговарям.
Мъгливо утро...
Тъмен град.
Нощта се свива
и заспива.
Сиво.
Но в сивото
душата се
усмихва,
защото си до мен
и си... красива.
- Красива ли съм - смееш се.
- Да, много!
- Понякога ми липсваш...
- Зная.
Градът се буди
и трамваи лазят.
И хора побелели
бързат с нас.
На моста лъвовете се
прозяват,
в
мъгливо утро,
в дращеш град.
И как мечтая
да се махнем.
Със тебе да избягаме ей там...
Сами да сме!
Да пишем
до река,
да пием вино
от бутилката
направо!
А после
да пътънем във
телата си...
Във тъмното
на любовта
да дишаме!
Ах,как мечтая
само... Как !
А ето сивата,
софийска гара,
и женски глас
не спира да повтаря,
от седми коловоз, че
заминава
бърз влак от
София за...
някъде.
Красива си!
Обичам те!
Да бързаме!
- Къде отиваме?Кажи ми,Ханк!
- Нанякъде,момиче...
Да, нанякъде!
Мъгливо утро,
тъмен град,
избягахме
и вече сме във влака!
За НЯКЪДЕ е този влак -
така наричам вече...
Свободата!