автор: pomstar

Николай I написал стихотворение за именния ден на императрицата.
Започвало така:
"Аз помня чудното видение..." И продължавало в същия дух нататък.
Тогава при него дошъл Пушкин и го прочел. А вечерта в салона на Зинаида Волконска
имал чрез тези стихове голям успех, представяйки ги, както винаги, за свои.
Което значи, че човекът имал професионална памет! И ето, рано на другата сутрин,
когато Александра Фьодоровна си пиела кафето, царят-съпруг й подпъхва своята хартийка
под чашката. Тя я прочела и казва: "Ах, колко мило. Откъде го взе? Та това е последният Пушкин!"