автор: hoodoo

на вниманието на здравните специалисти, с които съм влизал в контакт - това е просто фикция и не отразява мое психично състояние

Това е краят!
Любовта ми към теб
изтля и от пепелта
се надигна
нейният призрак…
Отново ще се видим.
Но сега няма да застина,
а ще прережа
ухайната ти шия
със семейния бръснач.
Няма да е трудно,
тя е по-тънка от мишницата ми.
Разкошната си,
дълга коса ще развееш
отривисто за последен път,
но не в опита си
да се отскубнеш,
защото ти няма да
направиш такъв,
а просто защото
обичаш да
я отмяташ, за последен път
преди да се разпилее
по земята. Бръсначът
ще издръчни глухо, а ти,
олюлявайки се, ще
се отпуснеш на
лявата ми ръка, докато
с трепереща дясна натисна
побледняващите ти,
нежни устни, а ти
за първи път я хванеш
в своята. Дългите ти,
крехки крака ще
се преплетат, докато
те снемам все
по-ниско. Прекрасната ти,
плетената жилетка с големи
кокалени копчета ще
потъмнее от кръвта. Ще
те положа на земята,
а с аления извор над
гърдите ти ще...
се причастя,
защото... ти
си моят Месия, който ще
понесе върху себе си
греховете
и който ще измие
сълзите ми!
И който ще сподели
не любовта, а
болката ми!...