автор: dobilz

Е, Мъдрецо, обещах да пиша……..
Пристигнах вечерта, спах лошо, а на сутринта рано-рано тичах към морето като подгонено животно търсещо закрила, утеха, сигурност.
Нещо неистово ме дърпаше на там, не бях се замисляла, не знаех колко много ми е липсвало през тези години.
Тичах към него като към единственото си спасение, сякаш там беше решението на всичките ми проблеми - там беше утехата, спокойствието, хармонията, от която имах нужда. Вече усещах аромата, гърдите ми се пълнеха. Не гледах напред. Знаех, че вече се вижда през дърветата, но гледах в краката си. Исках да го видя изведнъж, исках гледката да ме удари, да ме зашемети, да ме разбие. Почти скочих на пясъка, вдигнах очи срещу морето и изгряващото слънце и…………..заплаках.
Колко време седях на колене в пясъка и плаках не зная. Не мислех за нищо, абсолютно за нищо, не окайвах живота си, не съжалявах, не исках, не се молех, просто плачех и виждах как от мен се изцежда чернилка и се влива в морето. Отначало беше като буйна река, после намаля, после стана ручейче, после пресъхна……. Нямаше мисъл, по-скоро телепатия - усещах физически силна връзка и притегляне, както нощем, когато гледам звездите и искам да се върна у дома.
Седях още дълго, после вече имаше хора, връзката беше нарушена, видях боклуците по пясъка и си тръгнах.
Беше ми леко, в душата ми се плискаше морето и се чувствах спокойна, мъдра, някак безкрайна, мека, нежна………
Не може да се опише, Мъдри, всички думи са слаби!
После срещнах една от фантазиите си! Беше излязъл направо от мечтите ми - красив, престъпно млад, с тяло, изваяно сякаш от древногръцки скулптор, с толкова много живот в себе си. Малко думи, много усещане, много нежност, много романтика, много страст…….
Имаше красив дом, от който се вижда морето, имаше приглушена светлина, имаше свещи, имаше музика……..
Никой не ме е любил така , Мъдри, може би само в сънищата и мечтите .
Докосваше ме сякаш съм нещо свещено, целувките бяха проникване - изпиваше дъха ми и аз неговия, нямаше припряност, нямаше бързане...
НЕ ИСКАШЕ НИЩО……
Само отдаване….сливане……пълнота…….
Докосваше ме така, сякаш четеше желанията ми. Нищо друго не беше важно - само аз и моите желания…………
Беше Магия, нямаше Време, не съществуваше Реалност. …
Когато си тръгвах от огледалото надникна едно младо момиче и се усмихна…..Чак се стреснах - нима това бях аз? АЗ!!!
Сега трябва да разбера защо ми се случи всичко това, нали?
Мисля, че винаги съм го знаела
Мечтите се сбъдват, ако имаш смелостта да ги осъществиш.
Мисля, че мога да се справя със страха, ако не ме е страх…….

АЗ