автор: adara_2211

От небето валят сълзите ми
безспир без край все надолу
защото сухи са очите ми,
а сърцето от олово.
Затворила съм вратата към душата си
и ключа съм изхвърлила в океана
опитвам се мечтите си да хвана,
а зная, че няма
и едвам се държа на краката си,
а дъха ми е влажен и топъл
и от гърлото излиза вопъл,
и болезнено се сгърчват пръстите
скубя косите си гъстите
опустуших душата си, сърцето си разбих
в стената щастието забих
като пирон със всичка сила
унищожих
всичко що бях сътворила.
Сега от небето валят сълзите ми
и трепереща в локвите лазя
калта попива в гърдите ми
и себе си мразя