автор: Opium

Всъщност почти всичко ни бе забранено: да тичаме, да пием, когато сме изпотени, да ядем сняг (пневмония); да се катерим по дървета, огради и зидове (фрактури); да ловим жаби и гущери (брадавици);
да ровим в бунището (тетанус); да пипаме инструменти (кървави наранявания); да ядем бързо (тежест в стомаха); да ядем бавно (чревна непроходимост); да не ядем изобщо (смърт); да ядем прекалено много (разширение на стомаха); да си лягаме късно (нервност); да спим непрекъснато (бавно оглупяване); да ядем неизмити плодове (глисти и тиф); да четем в леглото (късогледство); да пием шира и вино (идиотия); да четем Карл Май в клозета (катар на пикочния мехур); да си сдържаме дъха, да говорим по време на хранене и да се гъделичкаме (задушаване); да ядем череши с вода (пръсване).

Освен това беше забранено, поради причини, които съм забравила, да се яде салам с обелката, да се извъртат очи, да се бърка в муцуните на кучетата, да се целува котката, да се играе на тавана, да се правят дупки в стените и да си режем взаимно ноктите.

Разбира се, беше невъзможно да се следват всички закони и така ние непрекъснато живеехме в тревога, страх и безпокойство и водехме тайнствен, изпълнен с приключения живот. Нямаше нито ден, в който да не нарушвахме поне едно табу.

Марлен Хаусхофер