автор: bon_bon

Във скрита долина сама
нежно белее обител една
с огън жигосвана и в тъма,
тя трънен венец е била.

Старата каменна църква,
с вкопана в земята стени,
за миг не оставала мъртва -
вечно дихание от нея струи.

Някога тук с перо и на свещ
тайни книжа се изписвали,
в хлад благовонен и с огън горещ
Левски със хора в тях се орисвали.

Днес в тази светла обител
камбана пее от зима до есен,,
тя на българския дух е пазител,
кръст е - в дъхав хляб омесен.

Чекотин манастир,

Нестинарска иконо - приказко жива!
Лудо вино - от седемвековен потир!
На Искъра - картино красива!
Недопята песен народна си - от псалтир!