Изгубваш ли се някога
във мене?
Утринта там закъснява-
тъмното на мислите е страшно.
Звездите си гася нарочно,
умишлено не викам Слънце.
Щом никой пътя не показва,
освен тътнежа на сърцето-
постилам чувства от воали
в тъмнилото на миговете си..
Очаквам есенно разнежена
да преоткриеш световете ми-
коралите ми да настъпиш,
да изкатериш върховете ми,
да си намериш в мене цвете
останало от друга есен,
което знае лятна песен
и заедно да я запеем..
Изгубваш ли се някога във мене?
Нали самата съм посока?-
така ми каза, преди много есени...
17.10.2006