автор: tot_amon

На големия български режисьор (светлина на духа й) - народната артистка Лиляна Тодорова...
I

Нечиста сила, бабо, споходи ме, нощите взе ми!
Нечиста сила, бабо, повярвай ми, сила неземна!

Челото ми нощем в огън гори и се мятам
без сили останал, бабо, в несвяст по земята.

За лек при тебе идвам, куршум да ми лееш, че секва
у мене вече вярата в бога и силите сетни

напускат ме, бабо... Млад бадева си отивам!..
А колчем заспя, сънят ми кошмарно-горчив е...

II

Магия, синко, лоши очи са ти сторили, кобни,
и тя съня ти прави усоен по късните доби

и кара духа ти буден безумен да скита.
В сърцето ти виждам, синко, змия ядовита.

Дете невръстно гали змията със старчески длани.
Но бухал гледа сбъдно към тебе. До детското рамо

е кацнал и свойте мъдри крила е разперил.
Не бързай да режеш. Мъдрите три пъти мерят.

Под кръгъл камък цяр ще намериш за твойта несрета.
Стори го прах, хвърли го в река и ще найдеш утеха.

Ръцете си после, синко, във нейните пазви
измиеш ли, знай тогава, че бог ще те пази!