автор: daik

Асфалт и преминаващ щъркел.
Птица
през белия пунктир,
под синьото ,
над черното
и през октомври.
В очите - слънчевата жаба,
която скача в остарелите треви.
Осанката е важна:
"Случва се."
Още е топла кръвта на мухата
във мрежата на есенния паяк,
а смоците пълзят със сенките на ореха
към върховете на скалата.
Целуват ябълки мъхът под старата коруба.
Тополите са само клони,
а някога били са птичи дом…
…
Гнездото помни много зими,
а щъркелът
една.