автор: hellina

Забивам голи нокти във плътта ти.
А ти не ме усещаш...
Впивам устни.
Искам да усетя пулс...
Сърцето ти не бие.
А аз крещя, крещя, крещя...

Кажи ми, че ме мразиш!
Кажи, че те боли!
Кажи ми, че си жив!
Кажи, че искаш още!

Прерязвам вените си, за да стана като теб.
А после!?

Искаш ли да яхнем вятъра?
Да се преследваме във висините...
Да бъдем мъртви, бледи, призрачни и слепи...
Искаш ли да бъдем заедно в тази смърт
и заедно да мечтаеме за свободата?

Кажи ми, че седиш на някоя звезда,
и нямаш нищо вече, в което да се вкопчиш...
Кажи ми, че ме чакаш там във мрака,
където няма огледало, което да ме плаши!

Поглеждам през прозореца.
Вали.
И в мрака виждам хиляди неща.
Но не и теб.
Защо се криеш в Нея?
Изживя ли го? - Живота.
Защо Я виждам в теб,
а ти не виждаш нищо!?
И защо ме караш да играя?
В театър и децата могат...