автор: gola_istina

Не съм слаба. Пълна съм. Пълна съм с живот, с буци в гърлото, в гърдите, с желирани, мургави мекости. Обичам да танцувам танго в любовта. Ти да идваш, а аз да се дърпам.
И обратно... Ако хванеш такта разбира се. Ако не - отегчавам се. Ако танцуваш прекрасно съм тъжна.
Бавна съм, не мога да бързам. Само мисълта ми е бърза. Едвам я догонвам. Сутрин дълго се протягам, защото имам гурли в очите.
Когато чуркам понякога пръцкам. Когато кашлям също, ако съм много болна. Обичам да пия... с вдигнато кутре, с вдигнати крака, с мъже...да се смея като простачка и да повръщам. Но не мога нищо да връщам. Имам книги от библиотеката от 6-ти клас. Събирам и вода в капачките.
Не съм намерила себе си. Една циганка ми каза, че ме е намерила, но момичето май било много хубаво за да е аз. Дадох и 3 лв, имала 7 деца. То и аз имах едно, но абортирах. Сега щеше да е на 5. Така и не и измислих име. Казаха че било момиче. Не я видях, а имах упойка само 4 минути.
Уча, така поне не се налага да работя. Майка ми ме издържа - тя ми е приятелка. Не ми споделя само за секса с татко. Не искам и да знам.Той е прасе. Мога и сама да си представя как свършва с изкривено лице и изпъкнали очи; с рошав и потен мустак, като на турчин. Гърдите му се тресат.
Чиста съм. Режа си ноктите до дъно, до кръв. Подмивам се след тоалетна. Отдолу съм бръсната - цялата. Имала съм много мъже и много мъже са ме имали. Имах и жена, викаха и "носорога" в училище. Още сме приятелки.
Взимала съм наркотици, но не съм искала да се самоубивам. Веднъж само щях да умра от хапчета, но не беше нарочно.
Не съм татуирана, защото не съм обичала истински. Когато се оженим мога да си изтатуирам твоето име на хълбока си.
Сега вече наистина знаеш всичко за мен. Доволен ли си?