автор: haboob

До стената бях, стреляха..
и моите петна присъствие
по олющените тухли.
Мятах ръце,
криле на вятърна мелница.
Кога ли умрях?
Тъжният Дон бе изненадан
и каза с гласа на мама:
"Разходи се, глупчо,
на чист въздух!
Давам ти втори шанс,
приложи стила си!"
И пак умирах
от добротата му..
Откъснаха ми крилото.
Бях един губещ самолет.
Спиралата на мислите ми
завихри се надолу
към пръстта която обичам
но и тя ме обвинява,
в изневяра..
Няма ли любов..?
Нее, оставам си с Арахне,
недоволна от полов акт
върху смешен хамак.
Плодовете на грешките
се размазват по лицето ми..
Бездарни представления
и аз режисьор
все едно е дали съм жив,
или мъртъв!