Вечер. Уличните лампи слабо осветяват заспиващите, мръсни улици.
Тротоарите блестят от току що падналия дъжд. От близкия бар се носи силна, весела музика. Отпред на тротоара са застанали група мъже и жени. Те разговарят, смеят се, целуват се. Звънкия смях на жените се разнася весело по улицата, наздравиците отскачат от чашите и се втурват освободени в нощта. Някъде в далечината се задава малка фигурка, тя приближава и се спира при развеселената компания. Лекичко побутва един от мъжете по ръката:
- Господине, купете си картичка- казва тънкото детско гласче и компанията изведнъж замлъква. Има нещо в това дете което ги кара да замълчат.Не е това, че дете посред нощ продава картички по улиците, не им се случва за първи път. Има нещо в погледа му, да дете, гледаш го и не се съмняваш, че си е едно обикновено дете - светло кестеняви очи, кестенява коса, чиста бяла кожа- най- обикновено дете, но загледаш ли се в очите му осъзнаваш, че от там не те гледа дете с всичките си малки и големи детски мечти, не от там те гледа едно зверче с оня поглед с който лъвът гледа антилопата. С една омраза която няма надежда някога да умре. И неусетно започваш да се чувстваш виновен. Виновен, че това невинно дете, което би трябвало да спи в този късен час стои пред теб протегнало малката си детска ръка, стиснало няколко грозни, мизерни картички и те гледа с детските си очи, но не по детски чисто, а изпълнено с огорчение, страдание и омраза. Започваш да се чувстваш виновен за това, че си допуснал такова нещо да се случи на едно дете.
Един по един хората от компанията гузно взимат по една, а някои и по две картички и изсипват цял куп монети в ръката на детето. Не броят парите, не ги интересува колко са дали - нека, нека да са повече, нека, само това малко ужасно същество с този безумен поглед да си отиде! И те стоят с погледи забити в ново-закупените картички не смеейки още веднъж да се огледат в тези детски очи. А детето ги обикаля внимателно с поглед, да не би някой да не си е купил картичка, прибира пълната шепа с монети в джоба си, тръсва леко глава и си тръгва.
Вечер. Уличните лампи слабо осветяват заспалите, мръсни улици. Тротоарите попиват последните остатъци от по-рано падналия дъжд. От близкият бар се носи силна весела музика. Отпред на тротоара са застанали група мъже и жени. Те мълчат загледани в ръцете си. А в ръцете им обвинително седят малки грозни картички