автор: Akasha

Застани по близо
някак по близо до душата ми
изминах дълъг път
чувствах прекалено много студ
изрекох достатъчно лъжи
и се мислех за смела.
Мислех се за силна
аз никога не съм била
не и ако силна е да бягаш
не и ако силна е да плачеш
и за да плача не ми е нужна уста..

Наранявах и не се интересувах
обичах а не го показвах
имах идеи
но не смеех да ги изразя
и всичко гинеше бавно.

Не можех да спра
да се крия
и не преставах да бъда "смела"
ноща беше моят рай
в който бях истинска
и прекалено самотна.

Когато бях с теб
бях различна
по добра
бях себе си.
Макар и да ми беше тъжно
само една твоя усмивка
ми беше като опиат
и аз бях опиянена...


И какво би станало
когато и утре се събудя
и всичко
отново си е същото
и какво би станало с мен
и бих ли си играла
на криеница с самотата
и до кога ще бягам
от реалността..

Студени тръпки ме полазват
и се вкопчват в съзнанието ми
знам не се предадох ,
но не бях същата
пред едни бях една
с теб бях толкова друга
че чак непозната.

Колко много следи оставих
колко път извървях и бях боса
и кръвта цапаше калта
или обратното
чувах толкова гласове
но слушах само моя
и не криех злобата си
траках нервно с пръсти
и живота гледах отстрани
навивах се в сивота
и ти ме рисуваше и бях цветна..

И търсех смисъла
и той се губеше
всичко почваше
в грешките
раждаха се истините
и в грешки свършваше всичко.

Запалих си клечка
да стопля духът ми
но уви тя угасна
луната не се виждаше
и валеше..