автор: Freya

Гласът си го продадох във замяна
на чифт пети, ожулени и боси
и шепа смъртоносна морска пяна
(щом цялата ми обич се износи).
Реших, че по-добре е да съм няма,
(да ти спестя досадните въпроси)
да можеш да заспиш на мойто рамо
и малко тиха нежност да изпрося,
пък ако не от теб - то от съня ти,
отново влюбен и отново бял,
(а ти се влюбваш и разлюбваш толкоз пъти...)

Направена съм от вода и кал,
магиите забравих ги в морето
и вече нямам сили, онемяла,
в мълчание да жуля коленете си.

В мига, когато исках да заплача,
(защото друго вече не умея)
ти стана най-болезнено прозрачен,
(Не съм те карала да ме живееш!)
и се стопи, мъжествено безшумен,
изплашен може би, (или раздразнен?)
със сълзи, по-солени и от думи,
по-парещи от алено желязо,
да не смутя душевния ти мир,
от пръстите ми да не си белязан
в ръцете ти щом тръгна да умирам.

(А мислех - обичта си ще разлея
и нито капка няма да остане,
но ето, тук, на пясъка сме с нея,
а ти...
ти май си морска пяна.)