автор: gumbert

The Well-Tempered Clavier, Part I

Фугите на Бах пречистват душата ми вечер. Не съм музикант, или пък с музикално образование. Но в тази музика се усеща някакъв върховен и чист порядък, избистрена красота. Нещо подобно е първият хубав, бял сняг по клоните на дърветата в градската градина в Пловдив, и хладната свежест на въздуха... Спомен от студентството. Когато депресиите все още не бяха тъй силни. Когато Бах беше развлечение, а не спасение. Но това беше отдавна. Та тази музика, опитвам се да си представя душевността на човека, който я е сътворил. И си мисля, че това е невъзможно, също толкова невъзможно, колкото да опозная душевността на млада марсианка. Та може ли да е иначе. Питам си, и сам си отговарям. Днес правих поредната си нощна разходка, и на прибиране минах покрай кварталната кръчма, и вътре: скрити на топло и светло, запотени, червени и пълнокръвно-хипертонични лица, особено си спомням една радостна леля, насядали около шопската и ракията, и вътре се лее чаааалгичка, за дууушичките им.... Ах, тъга, тъга, мирова скръб на отхвърлен интелигент-романтик. Но защо, драги хер Йохан, се отплесвам в сардонични реплики за моите съкварталници, след като има филхармонии, Абадо и Мути, и Виенският симфоничен оркестър. Определя ли битието съзнанието или не... Ха-ха, тоз параноичен въпрос от времето на комунистическия материализъм, ще ви кажа, определя го и още как. Но повече от всичко битието мачка съзнанието, особено нашето битие. В тъмната доба на квартала в провинциалния град. И когато се прибрах, се опитах да поизтупам моята душица с фугите на Бах, предложени ми от интернет, и споделих това с Вас. Искам с това кратко есе да поздравя моята приятелка Черната котка, защото прекрасната музика ми напомни за хубавите разговори в едно затоплено бургаско заведение, но не само от дърветата в камината, но и от готините хора вътре, приютили се от режещия морски вятър.