автор: amebcho

В началото бе бетонът...
После се появиха улиците и сивите сгради. Появи се градът. От тогава най-успелите хора се опитват да превърнат и дивите места в познатото сиво, претъпкано с хора място. И се опитват да печелят пари по този начин трансформирайки враждебната среда, където няма и един кенеф или пък магазин, в луксозен курорт. Доволни, те отиват на почивка там, но бързо им писва. Тогава започват да търсят следващото място за строеж.
Аз лежах на плажа и се препичах като хрупкава препечена филийка в тостер. Водата на морето беше гладка и унасяща. Почти бях заспал, когато един ритник ме накара да скоча от мястото си.
-Какво търсиш тук, бе, копеле скапано?
Гласът беше на един доста здрав тип, див фен на Митьо Крика, който ме гледаше укорително.
-Аз - започнах да пелтеча аз, - идвам тук всяка година на море. Мястото е супердиво и няма никакви хора. Никой досега не ми е правил проблеми.
-Е - закани ми се с ръка мутрата, - този път аз ти правя проблеми. Събирай си партакешите и изчезвай оттука. Мястото е частна собственост. Пък и няма цял ден да те чакаме.
Обърнах се и видях един огромен багер, паркирал на около 100 метра от мен. Как се беше промъкнал толкова близко до мен без да го усетя не знам, но сега ной пуфтеше и чакаше мен за да започне да разкопава златния пясък на плажа. Отказах се от протести. Не исках да си прося боя. Пък и щях да се върна с повече хора да лежим под багерите и да ги спрем тези шибаняци, които биха застроили и майка си ако тя беше парцел земя близо до морето и до някой курорт.
Тръгнах си с клюмнала глава, докато се чудех какво ли ще направят от плажа преди да успеем да задействаме някаква съпротива и да се върнем. Погледнах назад и видях първата копка. Трябваше да побързам.
В този момент се събудих в леглото си. Беше 3 и нещо сутринта. Кофти сън. Всичко е наред. Но знаех, че не е така. Негодниците пак бяха започнали да строят на Иракли, въпреки официалната забрана за строеж, издействана чрез подписка и протести. Срещу всички правила. Срещу мен.
Въпроси като "Къде ще ходя на море през следващата година?" започнаха да се прескачат през мозъка ми като диви зайци. А отговорите не бяха толкова обнадеждаващи. Знаех, че има още доста диви места в Бългалия, но с такова отношение към тях кой знае какво ще стане... Другата опция е на море в Турция. Там изглежда ги ебе повече за природата. Но ако отида на море там през цялото време ще се чудя защо стават такива неща тук, пък там ги няма.
Може и хората като мен да станат скоро изчезващ вид и така равновесието да се възстанови. Съмнявам се в тази възможност. Поне засега сме повечко и се чудим заедно какво става тука, бе. Може мен да бетонират някой ден. И така да решат проблема с мен и за мен. Сигурно под бетона най-сетне ще разбера колко романтични са улиците на града и ще бленувам през цялото си свободно време да разглеждам интересните асфалтови пейзажи и невероятните запазени стари сгради. Тогава и аз ще започна да изсичам дървета и да продължавам да разраствам моя град, тъй като от естетическа гледна точка той ще ми се вижда красив.
Кой знае? Аз отново се унасям и заспивам.
А кошмарите с местата продължават...