ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 863
 ХуЛитери: 1
 Всичко: 864
 Онлайн сега::: pinkmousy 
 |  От дъха на бели лалета и гълъбов пух
капчици кристално мастило замесва
и с котешка опашка по оризов пергамент
Диамантената сянка на светлината
шепота си отзографисва:
В неспирните ми вселенски пируети
нестинарската жарава на пустотата
прониква през звездните ми пантофки
и изпепеляваща тъма припълзява
през присвитите пръсти на нозете.
До фениксова песен.
Само със златописна икона с ликовете
на вселенските първовлюбени в ръце
опазвам невинната си дъгоигривост от
лукавите траперски капани на измамите,
а джуджето на моята доверчивост има
великанска мощ и сила.
С Повелителя на полусенките сме вречени
на вечен флирт, сбираме в несемеен албум
откраднати от пещерата на Нищото образи,
валсуваме по палитрата на отвъдвремието
без грижа за перспектива, композиция и стил.
В шеметен неосимволизъм.
Имам, естествено, своя фантасмична мечта:
да ме залюби потомък на Орфей и от сянка
да ме превърне в ... лира на сияйността ...
И няма да е нужно мастило, за да се разбира
шепотът на светлосенките ...
Публикувано от BlackCat на 13.10.2006 @ 21:45:00
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Шепотът на светлосенките" | Вход | 11 коментара (34 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Шепотът на светлосенките
от regina на 13.10.2006 @ 21:48:05
(Профил | Изпрати бележка) | | Изключителна красота!И светът на Толкин в добавка... |
Re: Шепотът на светлосенките
от miglena на 13.10.2006 @ 22:07:33
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | :) дали пък в елфическото писмо не е закодиран гласът на светлината ?!?
а мечтанията ми се чувстват у дома в селенията на елфите :) |
]
Re: Шепотът на светлосенките
от regina на 13.10.2006 @ 22:25:41
(Профил | Изпрати бележка) | | Аз, джуджето, с душа на елф...все към светлото гледам...от сянката. |
]
Re: Шепотът на светлосенките
от miglena на 13.10.2006 @ 22:38:38
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | сенките са ни спътници:
верни и безмълвно съгласни
с всяко наше движение ...
където има много светлина,
има и много сянка
а светлосенките са неизброими,
и светът би изглеждал плоско двуизмерен
без тях :) |
]
Re: Шепотът на светлосенките
от regina на 14.10.2006 @ 15:19:27
(Профил | Изпрати бележка) | | Днес те четах.Като красива приказка си.Сякаш душата ти се състои от венчелистчета на бяла роза, прозрачен кристал, бистра нощна вода и гълъбов пух.Невероятно изящество.Фен съм. |
]
Re: Шепотът на светлосенките
от miglena на 14.10.2006 @ 22:06:07
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | :) това е илюстрираният е-вариант на книгата ми "Феичка Мейа Мигли":
http://sitekreator.com/Feichka_Meya_Migli/Prikaznosti.html
когато пожелаеш и да се видим, ще се радвам да ти подаря и книжните версии на приказнословията ми :)))))) |
]
Re: Шепотът на светлосенките
от regina на 15.10.2006 @ 15:11:31
(Профил | Изпрати бележка) | | Много е красива и приказна.Едно дете, което гледа в красиво.Но за съжаление не мого да те видя, освен он лайн.Ще идвам пак. |
]
]
Re: Шепотът на светлосенките
от miglena на 13.10.2006 @ 22:30:22
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | | :) изпращам ти сянката на усмивката на една чайка в полет - можеш да си я получиш, като кръстосаш длани над главата си с гръб към лампата и проектираш сянката им с вълнообразно движение на стената :)))))) |
]
Re: Шепотът на светлосенките
от butterfly на 13.10.2006 @ 22:30:18
(Профил | Изпрати бележка) | задъхах се, винаги е така когато те чета!!!
Дано те залюби потомък на Орфей, със сигурност го заслужаваш... |
Re: Шепотът на светлосенките
от miglena на 13.10.2006 @ 22:42:14
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | | :) може би защото когато сътворявам, сякаш се гмуркам ... поемам дъх в началото, и отново започвам да усещам, че дишам, едва след финалното многоточие ;) |
]
Re: Шепотът на светлосенките
от miglena на 15.10.2006 @ 15:34:06
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | | :)))) достигнах до отвъдвремието - отвъд усещането за сливане, отвъд сенчестостта, отвъд светлостта ... това отвъд е целостта без страхове и фантоми, на ръба на бездумието, или всъщност там, където винаги съм била, от началото, просто сега се завърнах и открих света в себе си и себе си в света ... и си се въртим - той в мен, аз в него ... без да се замисляме за това ... :) |
]
]
Re: Шепотът на светлосенките
от miglena на 15.10.2006 @ 20:49:51
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | В своя лотос :)))))))
... "лотос бял е твоята душа" ...
"jesli chcesz zobaczyc swoja dusze,
wyobraz sobie bialy Lotos
pokropiony poranna rosa, bialim zapachem,
s biala muzyka dookola ... ...biala magia."
:))))))))
|
]
]
Re: Шепотът на светлосенките
от miglena на 15.10.2006 @ 21:31:29
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | гледах един филм как поливалентно са използвали лотоса древните египтяни ... включително са пили вино от лотос като афродизиак и за удължаване на живота .... затова пък акацията и жасминът ухаят несравнимо ;)))))))
Освен това, дървесината на акацията е много здрава и затова в християнската символика дървото се смята за символ на безсмъртието на душата. |
]
Re: Шепотът на светлосенките
от miglena на 15.10.2006 @ 20:54:47
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | :) Вживявам се в лир.героиня Диамантената сянка на мига, стига това да сбъдне прорицанието ти ... :)
засега ми бе много приятно да се запозная с приятеля на Орфей, Безименния рицар :))) |
]
Re: Шепотът на светлосенките
от alef на 15.10.2006 @ 20:25:33
(Профил | Изпрати бележка) | " без грижа за перспектива, композиция и стил" -- свободата ,в която се раждат светлосенките, полутоновете - красотата на "отвъдвремието", невременно-каноничното...истинското...
|
Re: Шепотът на светлосенките
от miglena на 15.10.2006 @ 20:58:59
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | | тази свобода е може би над всичко, тя самА по себе си е върховната перспектива, дава образ на съвършените композиции и е отвъдвременния стил на творците, които оставят следа ... своя следа ... |
]
Re: Шепотът на светлосенките
от alef на 16.10.2006 @ 13:27:58
(Профил | Изпрати бележка) | Абсолютно съм съгласна с теб! (за пореден път)
:))
Поздрав! |
]
Re: Шепотът на светлосенките
от miglena на 16.10.2006 @ 13:52:30
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | | :) да откриваме едни в други сходни гледни точки е нещо като да се държим за ръце и да танцуваме в един такт и в едно настроение - нещо като духовно хоро, което при това продължава да ни дава усет за общност и общуване и след като "пуснем очи" ... като така може - ако пожелаем - да ни освобождава от неизбежната "самотност" на тялото, което дори и в състояние на любовен екстаз пак е поне на дъх разстояние от друго тяло, колкото и обичано да е то ... |
]
Re: Шепотът на светлосенките
от I_naistina на 15.10.2006 @ 20:52:40
(Профил | Изпрати бележка) http://inaistina.tripod.com/ | или да отключим символиката на думите със символика на тоновете.. метаморфоза на един парафеномен в друг. продължение и всеразвитие на Чувството. "без грижа за перспектива, композиция и стил" . нямам думи!!
страхотно е! |
Re: Шепотът на светлосенките
от miglena на 15.10.2006 @ 21:02:06
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | :)))) Здравей, Чаровнице, прегръщам те и ти се радвам!
Да, доловила си безпогрешно сърцевината и пулса на словотворението - метаморфозата и свободата :) |
]
Re: Шепотът на светлосенките
от Amar (amar4e@yahoo.com) на 16.10.2006 @ 11:19:42
(Профил | Изпрати бележка) | Чух фениксовата песен :))
Приказка, Феичке! |
Re: Шепотът на светлосенките
от miglena на 16.10.2006 @ 11:27:16
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | Възкресението на Жар птица
Вярвах:
в силата на жизнеността
и съдбата.
Надявах се:
да побеждават доброто
и красотата.
Обичах:
до забрава.
Враговете си дори.
Изгубих всичко.
И какво от това?
Превърнах страданието
в стихове и пепел.
Пребродих земните
и небесните измерения.
Живея...
за кой ли пореден път.
Прераждам се
от своята собствена смърт.
Лъчистият ми поглед
сътворява усмивки.
Пламтящите ми огньове
поразяват подлостта,
лъжата, посредствеността.
Изгарям на позорна клада
суетата и гордостта.
Опожарявам се,
за да съм вечно млада.
Летя нависоко.
Понякога и пропадам.
В дим и въглен
спомените изпепелявам.
Весталка съм на
изконното вечно сияние.
Благословена и прокълната
все да възкръсвам.
Затова в преданията
и легендите символизирам
вечните упования:
Любов.
Надежда.
Вяра.
:) |
]
Re: Шепотът на светлосенките
от miglena на 17.10.2006 @ 10:23:25
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | :)))) ти ме нарисува, кой би знаел по-добре от теб :))))))
Цунки и вярвам, всичко върви добре с приготовленията {}{}{} |
]
Re: Шепотът на светлосенките
от Ray (bdoych@abv.bg) на 17.10.2006 @ 12:16:40
(Профил | Изпрати бележка) | Мастило наистина не е нужно, нужно ни е само докато до стигнем до вътрешните си извори :)
Шеметен неосимволизъм :))) |
Re: Шепотът на светлосенките
от miglena на 17.10.2006 @ 12:29:07
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | :) ... да пишем невидими слова върху незрими платна с енергията, която извира през връхчетата на пръстите ... както в балета ... :)
а представяш ли си, чух една балерина да завижда на писателите, че веднъж като напишат нещо, то си остава, и живее свой живот, докато тя трябва всеки ден, отново и отново, да пише своите сказания, с тялото си и най-вече с дух, въплътен в движенията .... ;) |
]
Re: Шепотът на светлосенките
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 20.10.2006 @ 12:13:49
(Профил | Изпрати бележка) | Ни мастило ще е нужно... ни бои... защото рисуваш вълшебствата с думите си, и създаваш най-най-най-уютно-спокойните-живописни места за душата и тайнствата на Любовта!
Сбъдване на "фантасмичните" ти мечти, желая от сърце, Миглушо!
Признавам, че тази дума мехвърли в див възторг... даже и да си допуснала неволна грешка, не я оправяй!
:-)))* |
Re: Шепотът на светлосенките
от miglena на 20.10.2006 @ 12:38:25
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | :)))))))) хич, ама хич не е грешка, хапчица амброзия е, за който разбира от божествени "храни" :))))))))
в думите ми живеят вълшебните боички и мастила, със своя дъх и с любовта си ги "гощавам" .... всъщност сме неразделно едно .......... |
] |  |
Начало
ХуЛитери
