автор: templier

Да поговорим днес, Любов,
след лятото ще бъде тежко.
Май вече доста остарях
за същите досадни грешки.

Сърцето цялото във бинт
ранено на превръзки ходи,
защото всеки жалък флирт
приема то за чиста проба.

Не ми подхожда, но уви!-
държа се като ученичка.
На пръстчето си ме върти
коя ли не нахална птичка.

Да правя от мухата слон
на мен специалност ми е първа.
След някой синеок балон
аз често през глава се втурвам.

И краят е един и същ -
високо кръвно плюс мигрена.
Очите заразени с дъжд,
а пък мечтите потрошени.

Добре, че имам жилав ген,
без патерици се изправям,
проклинам лошия момент
и пак нататък продължавам.

Така до следващия път...
(Последният май беше вчера.)
Главата ми върти във кръг
безумна някаква химера.

И ето ме отново там,
стоя на бойната арена.
Ще оцелея ли не знам,
но те приветствам окрилена.

"Здравей, натрапнице Любов,
осъдените те очакват
за предпоследен благослов
преди в краката ти да паднат!"