автор: Layla

Съавторство L & M

- Мон шер, навън почти се е стъмнило
безстрастна нощ разгъна своя плащ,
а аз се скрия зад едно ветрило,
пазете тайната ми, като верен страж.

- Ма шер ами! Към устните /и двете!/
бих бил до крайни степени жесток,
не пазят ли мълчание! Простете,
изстискал бих ги в миг до кървав сок!

- Мон шер, това е синята Ви кръв,
ала защо сте толкоз строг, кажете,
бях вързала ръце с дебела връв,
изплъзнаха се, непосилна беше.

И пак дойдох, напук на вси стихии,
да зърна в грях, лицето Ви, стаено
под шапката и този черен плащ
на топла нощ от зли очи спасена.

- Дебела връв? По белите Ви длани?
О, не!.. Не говорете за това!..
От Вас самата кой ли ще Ви брани?
От мене, синя, пази Ви кръвта...

И пак сте тук! Припада кротка вечер.
Лицето ми /аз шапка ще сваля/,
погледайте и бягайте далече...
Очите ми целуват се с нощта.

- Да бягам, но краката ми неверни,
в посоката обратна все вървят,
и ако дните ми да станат черни,
те нощите Ви ще да споделят.

Простете ме за дръзките ми думи,
ще моля Бог и той да ми прости,
но вярвайте, не може помежду ни,
неказана безумност да стои!

- Аз вярвам Ви и вярвам, че Небето
простило е за Вашите слова!
Но как да Ви простя това, в което
за миг не смея да Ви обвиня?

Така ме радва крехката Ви младост...
Сърцето Ви дано да заплени
достойни рицари! И в тиха радост
животът Ви с любов да процъфти!

- Но не! Мон шер, мълчете! Тя си тръгва,
безмилостно е утрото към нас,
отпращайки сърцето ми безпътно,
но не далеч отивам всъщност аз,

а все по близо, също като нея,
и тя ще дойде, с тихите криле,
на ангели, които нежно пеят -
и Вашите са мои страхове!

- Как нощем страховете ни витаят
и как се крият нейде през деня!..
Възспирани, посоката не знаят
ръцете Ви под ангелски крила.

И Утрото, загризало, ще вземе
живота кретащ в новия ми ден...
И Вие, клета, тръгвате от мене!
а всъщност аз отивам си от мен!..