автор: kali

На прах да стане луната
ако не ме докоснеш тази нощ
не виждаш ли, че съдбата
в гърба ти ще забие нож!

И всички кучета вият
из тъмните, празни алеи на парка
о, милите, как се крият
щом влюбени видят в прегръдка жарка.

Не бъди като тях
не потъпквай мечтите
през калта минавай без страх
с малко грим и цвят в косите.

И да не стане
луната на прах
ръката ти моята да хване
на самотата да сложим крах.


08.10.2006