автор: templier

Отиде си, замина вече лятото,
което даваше за всичко позволение.
Смени го бързо есента-натрапница
и призова към повече смирение.

Косите ни с цвета на морски пясък
ще потъмнеят, скрили се под шапки,
а веселата песен на вълните
днес изпълнява хор дъждовни капки.

Лазурната безбрежност над главите
забравихме под скучните чадъри
и чакаме с надежда в новините
прогнозата да е като през юли.

Единствено останало в наследство
от лятото в очите ни мъждука
едно нахално пламъче, което
присмива се на есенната скука.

То ни изпраща спомени зелени
и сънища с вкуса на зряло жито.
така ще се измъкнем без съмнение
от сивата прегръдка на мъглите.