автор: sradev

едновременно
надвременно

Роа е мъртва, да живее Роа!
изтърси ни в клин ни в ръкав Циркония.

Тъкмо се бяха прибрали от поредните безсмислени занятия по разтягане на локуми, правене на мили очи, седене върху таралеж, ашладисване на върба, хапане, ритане,....
Пишманка беше също уморена и първоначално не чу какво каза съкафезничката й. После не го осъзна, а на края реши да си признае.

- Каква е тая Роа?
- Знам ли? Прочетох я в една кожа.
- И аз съм виждала кожените книги. Изглежда по онези времена повече и по-смислени текстове са си инжектирали. Сега са само картинки. А какво по-нататък става с Роа?
- Много не схванах. То като за край го пишеше.
- И какво друго пишеше в тази кожа.
- Няколко бяха, ама подобни. От древните любовни романи. Там все се трепят и не могат да се дотрепят. Роа като че ли е Любовта, щото все около нея се върти интригата. И за нея се трепят и камъни трошат.
- Полипаите? Невъзможно! Те лепят камъни и ги трупат в каменното градище.
- Не полипаите, а онези сили, които ги тикат. Вадят ги от каменните градища и ги пращат да трошат камъни. Та дори и каменни градища. И то все в името на Любовта. Хич не го разбирам.
- И аз не го разбирам. По-добре да излезнем преди сенките.

Излезнаха от килията преди часа на сенките. Срещнаха стадо маргарити.
- Здравейте маргаритки, обича ли ви някой?
- Никой, никой, никой. - отвърнаха в хор маргаритките.
- Защо така си мислите?
- Скубят, скубят, скубят. Скубят и повтарят "обича - не обича". И като оскубят - захвърлят. Захвърлят и стъпчат.
- И после?
- И после нищо. Съвсем нищичко. Престават да ни виждат. Защо ни събличат, ако не искат да ни видят?

В този момент нещо проблясна.
- Видя ли какво проблясна? - запита Пишманка.
- Не, а ти къде гледаше?
- Там, където и ти - в оскубаните маргаритки.
- Пак прозяпахме. И то Дарове от Чародейката. Така е като се зазяпваме в оскубани маргаритки.

Роа е мъртва! Да живее Роа!