Влизам в кожата ти неусетно
и опипвам всеки ъгъл, ръб, бразда,
срещам твоята пътека
и поемам с тихи, боси стъпала.
Стара рана си заметнал
с детското си одеяло на цветя…
Много хубаво е тук и светло,
и не се препъвам докато вървя.
Влязох в кожата ти неусетно
и си тръгвам, сякаш по-добра -
с теб и твоята пътека,
с детското одеяло на цветя...