автор: Mojsei

1.
Да разбереш, че любовта е висша ценност не е много трудно, защото тази позиция се издига от мнозина, но да почувстваш тази ценност се изиква да превърнеш любовта в способност и не само това, а и да срешнеш онзи партньор, с когото да я превърнете в споделена.
Тази, на пръв поглед, елементарна логика е задача за цял живот, на която мнозина се посвещават, напускайки обществото. Този факт говори за трудностите любовта да бъде удържана като постоянна ценност при условията, които предлага обществото. За разлика от Лазарев, който апелира към единение с Бога като висша цел на любовта, аз поставям въпроса обществото да създава условия за разцъфтяването на споделената любов като нова ценностна ориентация, която предполага много неща да се променят в цялостния възпроизводствен процес и на първо място това е обвързването на съществуването на всеки индивид със създадената собственост, за да стане възможно да се регулира и ръста на населението по естествен начин.

2.
Всяка абсолютизация е вредна, в това число и абсолютизирането на съвършенството, когато самото съвършенство се персонифицира и противостави на останалия свят. В такъв случай, индивидът разглежда себе си като съвършен, а светът започва да му се струва несъвършен и това става причина за възникване на противоречие, което може да се превърне в източник на програма за самоунищожение. Съгласен съм с тези разсъждения на Лазарев, но тук проблемът не е в съвършенството, а в пристрастяването към него, което води до тази деформация.

3.
Обидата, приела формата на вина и заседнала дълбоко в спомените, е сериозен проблем за мнозина. Неговото разрешаване става възможно чрез издигането на споделената любов като цел в живота, чието постигане предполага и редица средства, които би следвало да изградят една нова поведенческа система, водеща към обновяване на съществуването. Въпросът е твърде сериозен, което предполага конкретното му разглеждане за всеки отделен случай. Мнозина с радост изразяват готовността си да се лекуват чрез любов, разбирайки любовта като удоволствие, но когато разберат, че тя преди всичко е отговорност и дисциплина, ентусиазмът им бързо охладнява.

4.
Акумулирането на вътрешна агресия е резултат на внедрявания в душата негативизъм, който кристализира като обида. Ето защо борбата трябва да бъде не срещу проявите на агресия, а срещу нейните причинители - негативностите, които са субективирани. Успехът на тази борба предполага изграждането на позитивни нагласи, които са в състояние да се справят своевременно с негативностите. Тази проблематика е предмет на редица източни учения, които заливат света и към които хората проявяват подчертан интерес.

5.
Любовта е най-сигурното средство за борба с негативизма, но тя е и върховна цел за постигане на нормално съществуване. Ето защо, тя е онази тънка, но устойчива нишка, която тъче възпроизводствения процес на хората, посветили се на нейното овладяване и опазване за цял живот.