От животът ми стана бестселър....
Преди години, не бих и повярвала.
Сега, ще трябва да го приема.
И да оцелея в развръзката.
И да бъде навреме.
По тихите улици и в топлите утрини,
когато бях малко и сладко хлапе,
не знаех, нехаех, че някъде,
моето бъдеще ме зове...
Когато израствах, планирах - не много,
но винаги бях победител щастлив,
мечтаех, напредвах, полагах усилия,
оказа се, пътят ми бил е ронлив.
Кога съм започнала леко да криввам,
с добри намерения и с вяра добра?
Не знам, може би просто съм искала,
да бъда щастлива млада жена.