Падат листата
изтичат годините,
играе със мен есента.
На вратат ми -
пръст - да почука
присвива леко старостта.
Отронен лист -
на рамото ми пада -
реших да го съхраня.
-Много е хубав,
как го видя
из толкова листа? -
питат големите ми деца...