Бели лалета в ръцете
в тая сива есен-
не от тоя свят
сякаш донесени,
не за него красиви.
Сиви коси разпилени
стъпки не чувам-
боса е !
Защо ли броди
из гробището
в делничен ден
не на празник.
Нищо не казват
очите и,
нищо не искат
не вярват.
Не се прощава
с никого-
на себе си
помен прави.
А иначе отдавна
си е отишла!