Аз нямам сили да си тръгна
да не виждам вече твоето лице
да бъда аз със себе си осъмнала
без теб с изтинало сърце...
И не че те обичам !
И не че си ми мил и скъп!
Без теб преставам аз да дишам:
душата ми се потопява в скръб.
Все нямам сила да подишам въздух:
тъй чист без твоето ухание:
все нямам собствен поглед:
душа, дъга, искра, дихание.
Ти все не ме разбираш,
а после плача все изтинала.
Без теб съм себе си поне:
със теб бездушна съм завинаги...