автор: EvaYamon

Есен бавно в града навлиза,
есен мъчи всички с тъга.
Всички спомени се изнизват.
Всичко скрива се на мига.

И остават на клон увиснал
само болка и самота,
само мрачни и тъжни мисли,
дъждове и листа, листа...

Те се спускат, политат бързо
по завихрен спирален ход
като нечии тъжни сълзи,
като мигове на живот.

И - в мечти лежат. Като свещи
те горят с покой, тишина...
Ах, къде са дните горещи
в тази есенна празнина!