Не заключвай тази вечер вратата -
ще дойда в стаята ти.
Искам да те видя в съня още не отишъл си от миглите.
Искам да се потърся и там, да видя - има ли ме... сама ли...
Да те почувствам топъл и дъхав...
Любов ли е това... Излъгала ли съм се...
Остави ми тялото си, като награда.
Не ме обладавай като мъж - други са го правили.
И ще го правят.
Остави се в ръцете ми, нека аз... знам как...
Ще се повторя от някога…
И не се събуждай накрая -
остани в прегръдката на съня си.
Нека всичко пожелано и станало остане на това място.
Ще затворя тихо вратата и ще си отида сама.
Подари ми тази нощ прекрасна.
Спомен да ти остане недосънуван докрай,
тайнство неизбледняващо.
Някога ще ти го разкажа.
Ще въздъхнеш осъзнал пропастта от любов,
която не си разбрал тогава.
Ще замълчиш.
Ще се терзаеш, че не си разгадал знаците.
Аз няма да се разплача, не го направих и тогава.
Късно е да преживяваш. Вече и двамата сме нормални.
Животът не ни пожали -
ограби онова, непонятното усещане за щастие.
Дали все нещо е останало, не знам.
Приказките и странните неща все има да се доразказват.
... И когато съм покрай теб не заключвай вратата...
Чудесата понякога стават...