автор: fustu4ko

Седи си майката Природа
върху трикрако столче,
подухва и разбърква
Праисторическата Супа.
Сегиз-тогиз опитва,
усмихва се доволно,
дори си тананика-
как всичко е перфектно
и много балансирано.
Животът се превърта
и картите раздава.
Мой ред ли е да бягам,
или да наранявам
неподозиращите влюбени,
без да го заслужават.
Единствено защото
съвсем до неотдавна
от мене са си тръгвали
без да го осъзнавам.
Сега когато чувам,
че много обич давам
си спомням сходни случки
и ледения отговор
на същите емоции.
Не искам отмъщение
отказвам да играя!

А на природата ще кажа:
Ега ти кръговрата!