автор: jazzmen

Чували ли сте за черен хумор? Е, в най-чистата му и синтезирана форма той всъщност е зелен. За ваше сведение обаче, ако се съди по план 2004 на МО, след една година този хумор, идващ от дебрите на зелената казармена субкултура, ще бъде варварски унищожен.
Вероятно времето ще го превърне в нещо мистично и свързващо единствено хората, имали късмета да навършат пълнолетие /и да не влязат във ВУЗ/ преди тази дата. Вероятно въпросният хумор, тип "военен", ще започне бавно да агонизира, докато накрая потъне някъде дълбоко из смразяващите подземия на ВМА и миризмата на разложение.
От друга страна може и да възкръсне. Може дори да създаде някаква неомитология, зародена в безкрайните мъжки разговори около шише ракия и шопска салата от спомени? Не знам! Но знам, че също като другото, той ще ни липсва. По един, някак си, много приятен начин.
Зеленият хумор е особен вид явление, породено вследствие на:
1. Омразата на всеки мъж към Д.И./Държавните Институции/
2. Омразата на всеки мъж към всичко, което Д.И. му налагат /поради липсата на избор/
3. Омразата към Н.В.С. /Наборна Военна Служба/ просто защото спада към точка "2"
4. Удоволствието, че всеки друг мъж споделя мнението му по точки "1","2" и най-вече "3"!
5. Удоволствието това мнение да се изразява по вербален начин, присъщ на сръбски тираджия, докато сменя гуми през зимата.
6. Забравих
Известно е също така, че повдигането на "Зелената тема" като цяло, е нещо, което всяко уважаващо себе си, нежно женско създание, панически отбягва.
Затова моля, ако съществото, което смръщено чете тези редове ползва парфюм и червило за сутрешния си тоалет, ако обичате: кръ-гом...хоом, марш! Наложи токче-е-е, дигни и наложи-и-и! Който утре е наряд го искам с перфектно избръснати крака. Кво като няма вода?! В лавката продават "Спрайт". Аз ли да ви уча? Равни-и-ис...Мир-но-о. Свободни..сте-е-е!
Да останат само уволнявките.
Момчета помните ли онова забавно място, пълно със зелени хора, студ, простотия и горящи пръдни в спалното? Знам, че го помните, няма друго такова. И аз го помня. Зеландия /не Нова/ е място със собствени "beat"-ови и културни традиции. Обитателите му, Зеландците, са изключително гостоприемни и сърдечни, особено когато някой остане насаме с тях. На времето се говореше, че те такъв "beat" дръпвали за добре дошли, че чак да почнете да произнасяте думата "култура" като "ку-ра".Иначе казано пичове и...дами, ето защо въпросните девет месеца престой там са известни в цивилизацията като "време за ку-ра".

Сега е останало само името. Времената са други, Зеландците също, но само до някъде.
Който не вярва?. От мен до другото дърво, бегом марш! И никой да не тича с крака в джобовете е-е-е-й?!
За да илюстрирам що за хора са, само си представете един от тях как изчуква до КПП-то магистрална мулатка, наречена впоследствие справедливо от наборния състав "мангалка". Интересното е, че това действие се случва не с червен "Lifestyles" /например/, а с оригинален оребрен, целофан от синьо "Victory"!?
Какво да ви кажа, идейни хора са...и много весели. Колкото човек, насъпил лайно. Защо ли? Ами, често им се случва. Както ми отбеляза веднъж майора, гледайки замислен обувката си и стореното на плаца от един мой приятел. Става дума за редник със смущения в чревния тракт, чудесно чувсво за хумор и най-меката тоалетна хартия в поделението.
"Абе хубаво щом казваш, че са кучета бе Тухларов, ма откога почнаха и да се бършат бе дееба мааму?!?"
Тогава се замислих, че без престоят при Зеландците, светът едва ли щеше да ми изглежда същият.
Всъщност много неща идват от това, че в тази едноцветна страна човек се бори да не умре от тъпотия, простотия, смях или огнестрелно оръжие. Понякога от всичко по много. Също като момента, в който Доктора на поделението заяви ухилен на всички след вечерна проверка
-Аз нося пистолет, за да помагам на болните хора!
Според записките ми тогава, хронологията на последвалите събития беше горе-долу следната, цитирам:
Ден 1: Всички пием аспирин през равни едночасови интервали
Ден 2: Аспиринът започва да свършва. Докторът скоро е дежурен. Всички стават неспокойни.
Ден 3: Продадох половин хапче за бидон с ракия и две порно списания
Ден 4: Списанията май се оказаха фалшиви, имам проблеми с ерекциятя. Или с нервите.
Ден 5: Утре по обяд Доктора застъпва дежурен. 80% от наборния състав е с параноидна шизофрения, прогресираща не с часове, а минути. На съседното легло някой е написал: "Мамо, обичам те!" Къде, да го еба, ми е маркера?
Ден 6: Не спах добре, другите изобщо. Копрев май кихна. Да се таковам в късмета, дължеше ми пари.
Ден 6/обяд/: Докторът е болен!!! Добре, че не си намерих маркера. Обаче останалите ще ги скъсам от подигравки.
Просто ви гарантирам, че едно е сигурно, в Зеландия никой не скучае! Дъжавата се е погрижила за това.
Ей, редник, какво чух там отзад за държавата? А-а, за майка и ли! Напълно те разбирам.
Заради тази Държава вече мразиш всичко, което е зелено, нали? Да, на теб говоря. Само като се замислиш за нея и цялото ти съзнание се изпълва с желание за любов, много любов, анална, орална, ушална и т.н. Обзема те нечовешкият стимул да я докопаш някъде в храстите и да и повдигнеш полата като най-брутално ъпдейтнеш ректумния и статус до 7,62 мм в диаметър.
Обикновено обаче просто псуваш...като сръбски тираджия. Знам как е.
Или както би се изразило онова антенчесто, зелено човече от KFC-то на Сириус
-Е х/cos α D ∞+∆xy (l10-8)IY1080000∆X=ABC...%
което преведено на земен език би звучало така:
- Бе да ми ядете зелената протоплазмена пишка, да ми ядете. Заради вас ни намразиха хората. Видят зелено и стрелят. Ше ви го туря на ма-а-йчин език е-е-й! И на всичките енцефалитни алкохолизирани бацили като вас. Добре поне, че от време на време имате техно партита, а хората там изобщо не са толкова милитъри. Напротив, радват ни се. А са аре чупката, че съм на бачкане...бж-ж-жът.

Както става ясно, всички мразят Зеландците. Може би защото работата на Зеландците е да мразят всички. Далече съм от мисълта да обвинявам някой за това, че си я върши. Чудя се обаче, кой е този, който дълго време принуждава млади хора да се занимават с това, което изобщо не е тяхна работа. Този, който ги лишава за определен период от време от най-ценното нещо, тяхната свобода! И то със закон. Чудя се защото точно на този някой, от името на многобройните наборни военнослужещи трябва да връча една награда. Уникално изработен 9 килограмов плакет от обогатен уран 236 и чисто нова четка за зъби от плутоний с живачно покритие и специални влакна от слонски гъз, които почистват дори между зъбите! Тази награда е заради изключително зеленото му чувство за хумор, което заедно с многобройните спомени, никой от нас няма да забрави.
За всичко това, още веднъж благодаря! Всички сме му дълбоко признателни.
И...на майка му, също.