ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Nela
 Днес: 0
 Вчера: 2
 Общо: 14146
 Онлайн са:
 Анонимни: 784
 ХуЛитери: 2
 Всичко: 786
 Онлайн сега::: pinkmousy 
:: malovo3
 |  “Не съм суеверна. Вярвам...” ЛЗ
Градината ти няма чакан плод да роди.
Ще пресъхват една по една лозите.
Ще загорчи виното.
Усещането за близост ще се разтопи стихнало.
Ще се обезсмислят дните,
дори постигнати.
Любими багри ще повяхват непренесли посланията си.
Изворите на душата – празни ще останат.
Сивота ще превземе очакванията,
измамно и кратко ще е щастието.
Думите ще са неми. Без съдържание.
Изстинали чувствата ще те предадат.
Тихо ще пропълзяват по страниците закъсняли
сълзи и стихове – непоискан данък на самотата
За пречистването – трябва разпятие.
Изповядай душата си. Потърси истинското там.
От колко изкушения си готов да се откажеш...
Колко можеш да понесеш от болката на този свят...
И колко вяра...
Пием заедно кафето си на една маса,
между нас - океан от превратности.
Колко много ми казват един поглед и една ръка.
И колко малко разгадавам по чашата.
Пак нещо отминава премълчано. Стъпки стъпки изпращат.
Без въпроси. Без обещания.
Какво е този живот без капчица вяра.
Съдбата ни застига - пак време за избор.
За покаяние – рано е...
Публикувано от BlackCat на 27.09.2006 @ 21:59:26
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "На кафе" | Вход | 10 коментара (23 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: На кафе
от Iokasta (Ioksta@abv.bg) на 27.09.2006 @ 22:28:29
(Профил | Изпрати бележка) | "Пием заедно кафето си на една маса,
между нас- океан от превратности.
Колко много ми казват един поглед и една ръка.
И колко малко разгадавам по чашата. "
Нещо ме стегна за гушата в тези редове.
Сякаш насочиха дуло в слепоочието ми. |
Re: На кафе
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 27.09.2006 @ 22:44:23
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | И мене "тогава" нещо ме стегна. Предало се е през думите значи...
Не съм суеверен, но... Вярвам и аз.
Понякога си мисля, че най-голямата магия е общуването "на живо" с хората. Но такова общуване, неслужебно, незадължително. В такъв момент сетивата са напрегнати докрай и тогава се ражда неповторимото в преживяванията.
Май трябваше в "други" да го пусна?! |
]
Re: На кафе
от Iokasta (Ioksta@abv.bg) на 28.09.2006 @ 11:55:56
(Профил | Изпрати бележка) | На мястото си е. Всичко в стиха си е на мястото.
))) |
]
Re: На кафе
от kamik на 27.09.2006 @ 23:02:06
(Профил | Изпрати бележка) | | да...разпятието е по-примамливо от покаянието...мен това ме впечатли особено...но поздрави за целия стих - вълнува...толкова,че хуквам с илюзията че ще й избягам на съдбата...щото каталясах от избори/тук непременно се усмихни ,приятелю!/ |
Re: На кафе
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 28.09.2006 @ 00:21:46
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | На теб не само ти се усмихвам - знам, ще избягаш от съдбата, а може и това да е съдбата ти.
А може и ти да си съдба за някого.
Само от избора си не можеш да избагаш - твой си е.
:-)))))))))))
Непременно ти се усмихвам!
:-)))))))))))
|
]
Re: На кафе
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 28.09.2006 @ 00:14:42
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Да...Човек трябва да остане насаме с душата си и да потърси истинското сред утаеното в нея.То обикновено блести.А Вяра задължително трябва.
Много хубав и дълбокомислен стих,Плъки!
Поздрави! |
Re: На кафе
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 28.09.2006 @ 00:30:24
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | И твоят е такъв, знаеш за кой става дума. Вярвай ми, не ми стигна кураж да го коментирам. (Всичко ти чета.)
Дълбокомислено - не ми приляга. Аз съм импулсивен. Просто ценностната ми система е устойчива, от години. Ръся мъдрости... :-)
Ама всичко е както дойде, и това знаеш
|
]
Re: На кафе
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 28.09.2006 @ 00:42:46
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | :)Благодаря ти за коментара в коментара!:)
Ще се опитам и аз да изръся една мъдрост,като ти пожелая да продължаваш да бъдеш импулсивен, защото импулса е живот,а мъдростта - представа и мисъл за живот.
Поздрави!:) |
]
Re: На кафе
от Merian на 28.09.2006 @ 10:15:34
(Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg | направо може да се пристрасти човек към този дъждовен някак и носталгичен ритъм на стиховете ти, Пламене....А и все напипваш по някоя болезнена бучка по вените...
Поздрави! |
Re: На кафе
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 28.09.2006 @ 14:13:02
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Дъждовен. Йес-с-с-с! Намери вярната дума, която от години търся. Благодаря ти. Омръзна ми да ми казват: ...що не си пишеш есетата подредени... Ще им го рекна в петъка.
Ще те почерпя едно кафенце ;-)))
Болезнените бучки... То здраво място остана ли... |
]
Re: На кафе
от ma_gi на 28.09.2006 @ 13:20:27
(Профил | Изпрати бележка) | | За пречистването трябва разпятие,за живота-любов,иначе-самота и измами...и гадаене с чаша кафе... |
Re: На кафе
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 28.09.2006 @ 13:59:11
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Странно нещо, колко много дълбочина има в една най-невинна покана "на кафе". Бездна! От най-невинното внимание, та до...
:-) Абе - много дълбоко.
А гадаенето не е толкова важно, а ВЯРАТА в него. Гадаем по белезите на душата премълчаното... |
]
Re: На кафе
от Meiia на 29.09.2006 @ 17:56:48
(Профил | Изпрати бележка) | Ах, тези вътрешни душевни избори!
Разкъсват ни отвътре, после отвън слагат своя отпечатък...
"От колко изкушения си готов да се откажеш...
Колко можеш да понесеш от болката на този свят...
И колко вяра..."
Да понесеш вяра...Много точно казано!!!
Покаянието като разпятие.
"Рано е.."
като отсрочка за живота такъв какъвто е, грешен и неподвластен на човешката ни воля изцяло.
|
]
Re: На кафе
от butterfly на 04.10.2006 @ 21:44:14
(Профил | Изпрати бележка) | Кръчмите
Харесвам тъмните глъбини
на заспалите кръчми
където хората достигат кулминацията във връхната точка на песента,
харесвам леките приказки и псувните
и дълбоките чаши за вино със столчета
където умът ликува,
на равнище замайване.
Прекалено глупаво е да плачеш за една изгубена любов,
престъпно и отдръпващо,
по-добре тръпчивия вкус на виното,
безвреден,
по-добре опияняването на духа,
по-добре, да, по-добре
въздействието да заглуши изтичането на животи.
Това е от една моя много любима поетеса - Алда Мерини.
На места е тромаво още, всъщност сега го преведох, отдавна се канех.
Поздрав, надявам се да ти хареса! Тя е една много изстрадала и много специална дама.
|
Re: На кафе
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 05.10.2006 @ 06:58:52
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | В този дух, отново Алда Мерини.
Бих искала отново да отида в странноприемницата
и да пия кафе
заедно с тълпа глупаци.
Понеже едва ли има по-голяма глупачка от мен,
влюбена в теб,
по-горчива от безсънна нощ,
по-черна от чаша разлято вино,
нещастен експеримент, уви,
на муза,
която се моли да прескочи живота.
Подариха ми една книжка, "Красивият занаят на поезията", в нея има и нейни стихове. Благодаря ти, че ми ги допълни с още един. |
]
Re: На кафе
от butterfly на 05.10.2006 @ 21:43:10
(Профил | Изпрати бележка) | Аз я намам /стихосбирката/, но съм я чела, и си признавам, че това ми беше първото запознанство с тази авторка, и благодаря.
Ето още едно:
Разтварям цигарата
сякаш е лист от тютюн
и всмуквам алчно
отсъствието от живота ти.
Толкова е хубаво да те почувствам отвън
жадувал си да ме видиш,
а никога не си се вслушал
сурова съм, знам,
ала поетичният жаргон е следният:
дългоочаквана тишина
след най-продължителната целувка.
Винаги ми действа ободрително и антидепресивно, преди заспиване.
Лека нощ!
|
]
Re: На кафе
от bon_bon на 12.10.2006 @ 14:49:53
(Профил | Изпрати бележка) | Защо пиеште заедно кафето си на една маса,
щом думите са неми без съдържание?
Толкова е лесно, да си го пиеш както на теб ти харесва.
Има толкова маси...
и един поглед и една ръка, които забележително си предал.
Колко много казват те!
Чудесно е. Намери си друга маса!
|
]
Re: На кафе
от Ufff на 15.10.2006 @ 07:25:37
(Профил | Изпрати бележка) | Кафето-част от битието.
За премълчано-все е рано, рано,
докато усетим , че е късно...
Но поне кафето не ни втръсва:) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
