автор: amebcho

Денят плува в сивотата си.
Слънцето се крие някъде зад тъмните облаци. Градът в далечината също е безцветен. Всичко е изгубило яркостта си и е притъпено под палитрата на облачния ден. Под четката на облачните ми дни напоследък.
Стоя прав на парапета на един мост. Поглеждам надолу. Толкова е високо. Страх ме е.
Стъпвам в празното пространство. Политам надолу. Усещам въздуха като вятър.
Скокът ми е придружен от рязък вик. Усещам цялата сила на белите ми дробове да излиза през устата ми с него. А гърлото ми е студено, студено, студено...
Летя или падам? Падам или летя?
Спомени. Несвързани спомени се блъскат в главата ми и изплуват за малко на повърхността на съзнанието ми.
Роден на 10.06.1980г.
Поглед от количката към минаващите покрай нас хора - първият ми детски спомен.
Детската градина.
Мама и тате - топлина.
Първото момиче.
Дядо. Погребение.
Докато ме завладяват спомените, поглеждам надолу.
Земята плашещо се приближава към мен...
Единайстият ми рожден ден.
Тръгвам на училище. Болка. Счупих си крака.
Раждането на детето ми.
Продължавам да викам. Вятърът ме пронизва с ледения си дъх.
Земята вече е съвсем близо.
Запознаването с жена ми.
Сватба.
Първите думи на детето ни.
Забавяне. Какво ли ще стане?
Детето ни прохожда.
Завършването ми в училище.
Вече е само на десет метра под мен!
Страх ме е!
Есенна вечер, в която духа топъл вятър.
Морето.
Продължавам да викам...
Обяснение в любов.
Първата целувка.
Земята под мен няма търпение да ме хване в прегръдката си.
Още по голямо забавяне.
Бутам количката с детето си в парка.
Стоп.
На два метра от земята спирам.
И ластикът ме изстрелва нагоре.
Бънджи скокове? Изживяването е невероятно.
Да знаете...