автор: amebcho

аз намигвам и се смея
говорим за Буковски няколко часа
после после се прибираме
в леглото
покриваме се с оранжевите завивки
на страстта, която ни изгаря
но тя си тръгва рано
отавяйки ме сам със филма
не ме иска вече и аз се разлагам на леглото
-никога вече няма да се усмихвам-


обаждам се по телефона-
няма дрога
тази вечер
ме убива

изваждам бира от хладилника
никога няма да разбера жените
в това няма нищо лошо
не вярвам някой да ги е разбрал
напълно досега
освен гейовете и травеститите
а и те копират усещането за жена
половата бариера е непреодолима
аз съм клиничен случай

вратата се отваря
тя се връща, поглежда ме,
отваря устните си за да каже нещо

забравила е сутиена си и отново ме напуска
какво по-лошо от това
да те зарежат два пъти за един ден