автор: shravak

Аз искам да се срещнем в друго време
или във друго измерение, когато
ще се отърсим от железните окови.

Тогава ще сме далеч от всички хули.
Аз, може би, ще съм по-млад и силен,
а ти, вероятно, ще си все тъй красива.

Там, нейде горе, сред висините,
ще те очаквам с душа отворена,
за да се слеем в едно завинаги.

Там, дето вечна пролет царува
и няма грижи, печал и скърби
ще ти изпея и тази песен.

Но сега друго не ми остава,
освен да чакам тихо, смирено
да изживея и този живот.

Та кога дойде Зовът Господен
да изоставя туй вехто тяло,
Бога да моля, за да се срещнем.